Off

“Форсиране на избора”, Национални есенни изложби Пловдив 2013

Интервю за Meadiacafe

Лазарина Неделчева: Българското изкуство се развива и модернизира

Четвъртък, 29 Август 2013 08:30 |
Zina Photo
Лазарина Неделчева е поредният ни млад участник, който разпитваме за проекта „Форсиране на Избора” 2013. Тя е родена и живее в Пловдив, където е завършила Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов”. Бакалавърска и Магистърска степен “Графика” е получила в ателието на доц. Йохан Йотов в Национална художествена академия, София.
Лазарина Неделчева е участвала в много колективни участия, някои от които в Сърбия, Китай и Италия. С нея разговаря Тони Тодорова:

 

 

– Разкажете ни за Вашето участие в проекта “Форсиране на избора”, Национални есенни изложби Пловдив 2013

Творбите ми ще бъдат изложени в къщата на Хиндлиян в така наречената Мааза, а самата експозиция ще е с продължение от 1 до 30 Септември.

– Какви са плюсовете и минусите на това да се занимаваш с изкуство?

Изкуството има един огромен плюс, който е, че е нещо, което кара човек да не оставя въображението си на втори план, винаги го следва и дори с времето се доразвива, а това мисля, че е определящо или дооформящо за характера, индивидуалността на човека. Не виждам минуси в заниманието с изкуство.

– Каква е мотивацията Ви да се развивате в сферата на изкуството?

От малка съм с молив в ръка и обичам да рисувам върху всяка празна повърхност, която би задържала графит върху себе си. С времето разбрах, че човек ако желае може да се учи и развива в тази насока, запознах се с творбите на много велики художници, които ме вдъхновиха с любов към тази професия и впоследствие ето ме днес за щастие все още изпълнена с огромно желание и упоритост да се доразвивам и експериментирам  в областта на изкуството.Мотивират ме, както класичното изкуство, на което и до днешен ден гледам като на нещо изключително и невероятно, така и младите хора на изкуството, които в момента творят и следя с удивление и любопитство. Всички те успяват да предадат такава уникалност в творбите си, че за мен е изключително привлекателна идеята да се опитам да наложа и своето име между техните и да се представя пред света.

zina-nedelcheva6

 

– Можете ли да работите по няколко теми едновременно? Как се заражда една идея?

Мисля, че мога да работя едновременно по няколко теми, с изключение когато имам задача да изобразя чувство, свое определено, моментално или вече изминало чувство. Тогава избягвам да работя върху повече от една работа, тъй като когато изобразявам нещо толкова лично трябва да запазя чувството в себе си докато не бъде завършена творбата. Ако се разсеям и после опитам да се върна на него няма да е същото, ще гледам на творбата през нови очи и няма да успея да свържа успешно това, което съм усещала първоначално с изразните средства.

 

Идеите при мен могат да се родят от мисъл, мнение (лично или чуждо), музика, чувство, сън, докато разглеждам репродукции от други автори и много други. Имам доста стартови точки за вдъхновение. Понякога в ума ми се появява композиция, която е лишена за момента от всякаква определена идея, но с течение на работа се избистря и когато има вид на завършена творба, успявам да дам заглавието-идеята, която съм искала да представя.

– Как се гради характер когато работиш в сферата на изкуството?

Трябва да се има желание и търпение, както във всяко начинание. Докато все още бях студентка на няколко пъти си мислех, че съм намерила това, което ме отличава като артист, но трябва да призная, че дори и сега все още го търся.

– Мислите ли, че изкуството тук, на Балканите, донякъде е затворено в рамките на регионалните вкусове, ако трябва да се направи сравнение с видяното в Япония или Китай, или други страни по света? Тук не обсъждаме ли все едно и също – миналото и регионалните конфликти?

Така е, но със тазгодишните Национални есенни изложби, според мен ще покажем на публиката, че нещата се променят, българското изкуство се развива и модернизира.

zina-nedelcheva2

 

– Какво биха могли да научат българите от англичаните? Разбрахме, че сте изкарали 5 месеца в Хертфоршир, по обменна програма Еразъм?

Там бях за един семестър. Това, което ми направи впечатление и нашата страна може да вземе за пример е, че всичко беше направено, построено и изготвено изцяло за удобство на човека. Във връзка с обучението там, мога да кажа, че се стремят да изкарат мислите на човек наяве, интересуват се от мнението, питат за него, опитват се по всячески начини да пробудят вдъхновението у човек и да го накарат да иска да покаже себе си и това, на което е способен.

 

От друга страна това, което видях през своето обучение тук в България, бих казала, че беше някак симпатично и може би по малко по-класичен начин вдъхновяващо, поне за мен.

 

– Какво представлява за утопията?

Утопия е представата ми за осъществена възможност да съм обградена от любимите за мен хора. Да бъдем на едно място и всички да са щастливи. Да творя изкуство, на което публиката да се радва и да има желаещи до го притежават и да го показват с гордост. Звучи наивно мисля, но пък не е сложно и непостижимо. Това е моята лична Утопия.Иначе ако трябва да дам по-голям поглед на Утопията като цяло, просто би било чудесно да може хората навсякъде да бъдат себе си, с което разбира се да не вредят на другите, да няма алчност и завист и може би нещата биха тръгнали малко по-малко в една по-добра посока

– Има ли личности, които ви вдъхновяват? Кои са те? Какво откривате в техните произведения?

Следя произведенията на много модерни творци , но тъй като списъкът е дълъг, ще дам само няколко имена – Geremy Geddes, Sam Webber, Miss Van, Frieke Jansen, James Jean, Andy Kehoe, Chris Berens, Greg Craola Simkins, Beth Cavener Stichter, Femke Hiemstra и много други. Техните творби, всяка една от тях са толкова детайлни, винаги носят чувство, което се усеща от пръв поглед и имат някаква тайнственост, която абсолютно ми допада. Ако аз имам начина или нивото им на работа някой ден, с това бих била горда.

zina-nedelcheva4

 

– Kакво мислят Вашите приятели и семейство за работата Ви?

Приятелите и семейството ми  се радват на работата ми, винаги са ме подкрепяли, никога не са се опитвали да ме спрат, а по – скоро ако имат възможност са готови да ми помогнат, за което съм изключително благодарна. Старая се и се надявам, че и аз като техен приятел и семейство давам същото от себе си.

– Как се появи интересът Ви към изкуството?

От малка имам слабост към изобразителното изкуство, а в последствие когато поотраснах и осъзнах какви красота, усещане и фантазия могат да се предадат чрез него реших, че ще продължа да се уча, за да мога един ден и аз имам такава възможност. Уникално е чувството, когато си представиш нещо  на ум и след това успееш да го пренесеш върху платното. Тогава някак си оживява пред теб и е по-истинско.

– Как виждате културния климат в България днес?

Бавно но въпреки това мисля, че се развива и малко по малко обществото забелязва изкуството на младите автори, които творят у нас. Има доста други, не малки проблеми, които определено отвличат вниманието на народа от него и то остава някак на трето и пето място, но това не означава, че хората не искат или не се интересуват от изкуство, а просто имат прекалено много товар със себе си, за да могат забележат какво се случва отстрани, по галерии, музеи и театри.Въпреки това съм обнадеждена, че за в бъдеще вниманието на българина ще се насочва все повече към културните събития и живот и все по-малко към проблеми и политика.Радвам се, че забелязвам много млади хора да посещават театри, галерии, дори да изразяват себе си и да показват възможностите си по улиците на града, защото все пак те са иднината на България и колкото по-рано и повече обръщат внимание на артистичната страна толкова по-добре ще се доизгражда и културния климат в страната.

– Коя е онази анти-ценност, която ви дразни най-много?

Завист, егоизъм и алчност. Мисля, че сами говорят за себе си и за съжаление всеки човек е патил от хора с подобни анти-ценности. Но важното е човек да се пази от тях и да не допуска да станат част от него.

– Какъв тип артист сте: от онези, които премислят дълго време нещата, или от онези, които работят на принципа проба-грешка?

Пробвала съм и по двата начина, но бих казала, че зависи от изразните средства, от материала. В повечето случаи предпочитам да премисляма нещата предварително, най- малкото като форма и как ще стои в листа изображението, за което се подготвям, защото винаги е неприятно да се стига до мисълта, че трябва да се почва от начало.По този начин аз лично губя чувството и се откъсвам от идеята, а впоследствие и губя желание да работя върху едно и също  нещо два пъти. Останалото като детайли си идва и се намества по време на работа. Така погледнато можеби съм някъде по средата.

– Какво мислите за работите на колегите си, включени в проекта?

С Димитър Генчев се познавам от художествената гимназия „Цанко Лавренов“ и мога да призная, че още тогава мислех, че неговите творби и изразни средства са на много високо ниво. Той беше един от кумирите ми още от това време. Има прекрасен стил на работа и невероятен начин за предаване на материя и определено се радвам, че участвам наред с него в проекта на Есенните изложби тази година.

Още един участник, с когото се познавам от около година е Любомир Кръстев, за когото мога да кажа, че е творец, който не се срахува да рискува и постоянно експериментира с нови методи на работа, докато не стигне до желания резултат, за което му свалям шапка. Графиките му са прекрасно изведени и мисля, че хората, които посетят експозициите ще останат изумени. Той е човек, който наистина разбира от изкуство.

– Намирате ли, че когато си млад, и особено артист, не знаеш какво търсиш, само знаеш, че искаш нещо, което да те пренесе в свят, радикално различен от този, в който живееш?

На мен ми се е случвало да не знам какво търся, но обикновено е било в по-ранните ми години, което сигурно се е случило на всеки. Като цяло иначе винаги съм имала цел, за която съм се борила да постигна, винаги съм имала приблизителна идея за мястото, към което съм се насочила и единственото, което не съм знаела е бил точния път, по който се стига дотам, но по един или друг начин до сега успявам да намеря това, което търся. Въпросът е оттук нататък да се продължи.

0

Comments are closed.